на Петя Павлович
Рисуваха в небето твойте пръсти
най-ярката и палеща дъга.
Покълна във душите ни невръстни
нестихващата обич към света.
От всяка нота лумваха пожари,
от всеки тон прехвърчаха искри,
животът ни жадуваше фанфари,
забравихме за детските игри.
Вратите към безкрая ни отвори,
вълна копнеж и нежност ни заля,
в нас музиката и до днес говори.
Маестра, от сърце благодаря!
© Светличка Всички права запазени