на Петя Павлович
Рисуваха в небето твойте пръсти
най-ярката и палеща дъга.
Покълна във душите ни невръстни
нестихващата обич към света.
От всяка нота лумваха пожари,
от всеки тон прехвърчаха искри,
животът ни жадуваше фанфари,
забравихме за детските игри.
Вратите към безкрая ни отвори,
вълна копнеж и нежност ни заля,
в нас музиката и до днес говори.
Маестра, от сърце благодаря!
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
