22.10.2013 г., 22:12

Първият ми стих

884 0 0

Това е първият ми стих!

Неопитно написан, но силно искан!

Стихове да пиша, да изливам

свойте мисли и мечти на лист...

Това обичам аз да правя, когато

ми тежи или от щастие сърцето забързано тупти!

 

Повярвам ли достатъчно, че го умея

ще предложа и на някой друг време

да намери, да го прочете...

Пък дано открие мъничко утеха

в няколкото написани от мене редове.

 

Когато някой нещо силно иска, а не

вярва, че ще го има... тогава нещото

остава там в далечината с неразперени

криле... и много тъжно, че не му е 

никой път напред показал!

 

Това опитах да направя - с първия

си стих, да покажа пътя на нещото,

което силно искам! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...