22 окт. 2013 г., 22:12

Първият ми стих

882 0 0

Това е първият ми стих!

Неопитно написан, но силно искан!

Стихове да пиша, да изливам

свойте мисли и мечти на лист...

Това обичам аз да правя, когато

ми тежи или от щастие сърцето забързано тупти!

 

Повярвам ли достатъчно, че го умея

ще предложа и на някой друг време

да намери, да го прочете...

Пък дано открие мъничко утеха

в няколкото написани от мене редове.

 

Когато някой нещо силно иска, а не

вярва, че ще го има... тогава нещото

остава там в далечината с неразперени

криле... и много тъжно, че не му е 

никой път напред показал!

 

Това опитах да направя - с първия

си стих, да покажа пътя на нещото,

което силно искам! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...