Първоаприлска маска...
Провокирано от... един лекар поет или поет... а...
Нахлузили клоунски маски
се блъскаме смешно в стените,
а разкривени от болката адска
отдолу лицата надничат.
Шеговити и влюбени,
докосваме с надежда звездите,
от политиците негодуваме
и търсим брод под тревите...
Нахлузили клоунски маски,
обичаме с нож във ръката,
лицемерно от ъгли надничаме
и... забит е... на приятел в гръбнака,
останали без дъх и щастливи,
... че имаме неговото място!
В дните, лицемерно красиви,
търсим доброто, а в душите е тясно.
Нахлузили клоунски маски...
...
Така ли се раждаме...
или изсмукваме последните краски,
на векове, подлост наслагвана
от поколения клоуни без маски???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
