Провокирано от... един лекар поет или поет... а...
Нахлузили клоунски маски
се блъскаме смешно в стените,
а разкривени от болката адска
отдолу лицата надничат.
Шеговити и влюбени,
докосваме с надежда звездите,
от политиците негодуваме
и търсим брод под тревите...
Нахлузили клоунски маски,
обичаме с нож във ръката,
лицемерно от ъгли надничаме
и... забит е... на приятел в гръбнака,
останали без дъх и щастливи,
... че имаме неговото място!
В дните, лицемерно красиви,
търсим доброто, а в душите е тясно.
Нахлузили клоунски маски...
...
Така ли се раждаме...
или изсмукваме последните краски,
на векове, подлост наслагвана
от поколения клоуни без маски???
© Татяна Все права защищены
с обич, за теб...хубав стих.