Първоаприлско - и да, и не съвсем...
Първоаприлско – и да, и не съвсем…
На крушата под цъфналите клони
завързах люлка – проста, с две въжета,
дъска поставих – да ми е удобно,
преметнах през дъската две черджета.
И тъй, да пробвам само, седнах плахо-
на колко съм години - да се люшкам!
Две птици в клоните ме разпознаха,
но си помислиха, че е наужким.
А аз се залюлях – и все по-силно -
по-силно, по-високо и нагоре!
Измяка нещо котката умилно,
но безпредметно беше с мен да спори!
А люлката, засилена, летеше,
достигна клоните, върха, балкона -
и честно – малко страшничко ми беше,
когато взе посока небосклона.
Прелитна през града и през Балкана,
подобно щъркелите, но наесен.
Не се страхувах вече, бързо схванах -
животът горе ще е просто песен!
Цветя и слънце, нежни птичи трели -
как всичко будеше духа за полет!
Отдолу виждах хората, прострели
към мен ръце - на мене ли се молят?
Светът ми – някаква шушулка прашна,
видях, разраснал се до полушарие.
Забравих злото, клеветата страшна
и завистта на подлото бездарие.
Поела път към светлото на юга,
реших, че никога не ще се върна…
Най-после взе, че ми призна заслугите
светът край мен – и ме с любов обгърна…
Обгръща ме… така… но, мили боже,
той и ръце ли има – да прегръща?
…………………………………………
Разбудена под твойто яке кожено,
от сън в мечта по-земна се завръщам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
