15.09.2010 г., 9:44

Първокласник

1.3K 0 4

 

 

 

Първокласник

 

В този ден, за всички важен,

батко сресан, чист, изряден,

със костюм и с вратовръзка

сам обувки ще излъска. 

 

Днес нали е първокласник,

станал е голям, пораснал,

може сам да се оправи,

знае, с всичко ще се справи.

 

Бръкна с четката в боята,

капна малко на чорапа.

Търка, бърше и размазва,

бърза - мама ще наказва.

 

Пипна с черната ръчица

руса, къдрава косица,

нос изцапа, за капак -

украси лице с мустак.

 

Пода също го нашари -

дето мина, стъпки прави,

не пожали и стената,

черен стана котарака.

 

Спря се мама на вратата,

хвана си с ръце главата.

Де да мине да го хване?

Откъде да я захване?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за прочита и честито Начало на учебната година!
    По истински случай е, но не беше костюм, а нова бяла рокля. Естествено беше за боклука след това – роклята, че и шкафът за обувки.
    Искам да благодаря персонално, но по-късно ще се включа. Много имам да наваксвам. Бъдете здрави!
  • Поздрав и усмивки!
  • !!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...