Пъстървата
Пъстървата се готви по закон
с търпение, защото тя е дива....
Босилек слагам... резенче лимон...
и ето – става още по красива!
Пъстървата от кожата събличам,
(като с жените – гола си я искам...)
Насладата започвам да извличам,
от нея - бавно... И със вкус изискан...
И щом от този вкус неземен
почувствам, че изцяло съм обсебен,
започвам да си мисля за жените,
как под плътта си крият мисли скрити...
Като пъстърви - независими и диви,
попаднат ли в тигана на мъжете,
те бавно свличат кожите красиви...
Босилекът за тях се сменя с цвете...
Насладата си идва – по закон,
когато бавно, бавно се извлича...
Със чаша вино, резенче лимон...
Ееех, кой, кажи, пъстърви не обича...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
