Пъстървата
Пъстървата се готви по закон
с търпение, защото тя е дива....
Босилек слагам... резенче лимон...
и ето – става още по красива!
Пъстървата от кожата събличам,
(като с жените – гола си я искам...)
Насладата започвам да извличам,
от нея - бавно... И със вкус изискан...
И щом от този вкус неземен
почувствам, че изцяло съм обсебен,
започвам да си мисля за жените,
как под плътта си крият мисли скрити...
Като пъстърви - независими и диви,
попаднат ли в тигана на мъжете,
те бавно свличат кожите красиви...
Босилекът за тях се сменя с цвете...
Насладата си идва – по закон,
когато бавно, бавно се извлича...
Със чаша вино, резенче лимон...
Ееех, кой, кажи, пъстърви не обича...?
© Георги Ванчев All rights reserved.
