Петра (Петя Цонева)
46 158
4.06.2019 г., 19:20 ч.

Път 

  Поезия » Друга
580 4 11

Аз не знам в този свят как да хвана пътека

(и затварям очи, и се хващам за лъч).

Бог е спирал и тук, но сега е далеко,

и звездите са дом – но за само веднъж.

 

А животът е шир – колко много животи.

И добре е все пак, че смъртта е една.

Аз се хващам за лъч, но сърцето пилот е,

прелетял през света в своя скришна страна.

 

Затова пипнешком (не познавам маршрута),

изнамирам земя – и над нея – небе.

И следя всеки звън на добрата минута

(злата идва без глас и не праща хабер).

 

Затова и със страх пробвам тънкия вътък –

смелостта е крило, не познаващо гроб.

А животът пред мен – Робинзонова стъпка –

се мени като път на отвято перо.

 

Аз затварям очи и го виждам по-ясно.

Всяка капка е дом на един небосвод.

На етажа под мен, кипнал млякото прясно,

своя син е повил най-добрият живот.

 

И вървя по ръба на прозрачната нишка

(щом сърцето е тъй неуморен тъкач).

И не знам за къде, но не спирам да дишам.

И вървя от зори до последния здрач.

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А някои сме големи в харесването! Поздрав!
  • Благодаря и за похвалите, и за критиките. За дъжд винаги има жажда, ако е дъжд от стихове!
  • Аз стриктно спазвам Истанбулската конвенция и уточнявам, за да не решат мъжете, че ги пренебрегвам. Дано не си помислят, обаче, че сътворявам хермафродити, както сътворявам жанрове. Но да не спамим на странно несъвършеното стихотворение на Петя, която иначе си е перфекционистка. Че ще излезе, че й го връщаме, задето ни подценява способността да мислим критично. Това, разбира се, е шега. Петя, пишеш чудесно и не ме е страх от потоп в сайта, толкова дъжд се изля. Но някой беше поискал "дъжд след дъжд", и ето ти го /визирам другото ти, безупречно издържано стихотворение "Стогодишен дъжд"/. Даже моят "слънчев месец" с неговия дъжд и продължителните ми дъждове явно не са достатъчно добри, за да напоят жаждата повсеместна, та чудесно си го написала. И това не е шега.
  • Самоирония в множествено число Разсмя ме
  • Брех, щурчо, самоирония му е майката. И бащата, за да не бъдем сексисти, ъ..хъм...
  • Брех, Мария, изчела съм много големи, но нито един от тях няма такова изказване, като твоето - "ние големите", може би, защото са истински големи, ммм?
  • И тук неточните рими не натежават, за разлика от скобите. Може би се асоциират със смъртта, която е "добре, че е само една"? Според мен скобите в това иначе безупречно стихотворение можеше да са по-малко. Или се асоциират с животите? Дано не е така, защото тогава ще излезе, че апелирам за по-малко животи, а не бих искала да се прави този паралел. Всеки живот е безценен. Не бих апелирала за съкращаване на чийто и да било такъв. Поздравления, Петра. Напомня ми за "Аз не знам защо съм на тоз свят роден, не попитах защо ще умра" и за едно мое, в което се "хващам за старинен лъч". Ние, големите, си приличаме в образността, различават ни само римите. Усмивка.
  • Поздравления!
  • Браво!
    Чета те с огромно удоволствие
  • Творческият ти път, мила Петра, минава през сърцето ти, пълно с поезия, и върви " по ръба на прозрачната нишка" на читателската душа, за да докаже, че " смелостта е крило, не познаващо гроб".
    С това стихотворение правиш отново заявка, че си един от най-стойностните поети в сайта. Поздравления!
  • Разкошна лирика!
    Поздравления,Петра!
Предложения
: ??:??