Петра
40 резултата
То дойде от високо и падна почти като в сън
пред крайпътната лавка за мъртви звезди на цигари.
Заледеният черен асфалт се пропука със звън
и запя тишината, в която замря тротоарът.
А навън беше минусов делник. Пращеше ледът ...
  103 
Той протегна ръцете си, бели и тънки от студ,
и я хвана през кръста, от августов пламък запален.
От потира на слънцето паднаха капки мавруд
и поръсиха танца им с топлата кръв на безкрая.
Залюля се животът им – стана въздушен трапец. ...
  177 
Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам.
Нека синьото бъде отливка на есенен грозд.
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче
като бял и невръстен, измолен от баба Христос.
Нека млъкнат вратите, които ме викат далече. ...
  215  11 
Пак се сипна мъгла върху всички посоки. Стана пътят по-рехав от слюда на охлюв. Ариадна откъсна от облака рохък
вълнен къс и усука върха му тополов.
Светлината се спря и замръзна в дланта й – обгорял кехлибар беше слънцето мътно.
А ръцете й – две ослепителни гари –
изтъкаваха златното сукно на пътя. ...
  92 
Да, гласът на сърцето ми сигурно има
своя летен щастлив камертон, свое "ла".
И в оркестъра струнен на близката зима
е цигулково соло за сняг и крила.
Да, сърцето ми сигурно знае, че пътят ...
  101 
Волен лъч върху бялата сянка на синьото крета –
ветровете му счупиха кост от предлятна звезда.
И сега върху своята тиквена селска карета
го е впрегнала с цигански пъстри юзди есента.
И е станала хърбаво циганско конче мечтата. ...
  89 
Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.
Тротоарите свиват бетонен далян
и затварят прозрачния танц на лъчите.
С теб вървим. А един Пианист-виртуоз ...
  159 
Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе,
под които морето било е свещената плоскост.
Как под техния свод, всяка синя частица иззел,
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти ...
  187  12  20 
Белочелият влак, който идваше късно, не мина.
В залинялата гара се трупна пияният хмел.
Не завърши художникът своята свидна картина.
Някой Петър на глас се отрече и чу се петел.
На последната спирка не слязох. Не казах и "сбогом". ...
  149  10  14 
Юли гледа със своите хиляди черни очи
как по белия път отпътуват на лятото дните.
И животът, където е минал, почти не личи –
сякаш майстор-косач е погалил за миг равнините.
Пътят вие симида си бял и ухае на мед. ...
  161 
Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...
  170  10 
Този дъжд реже топки от клисава пръст и ги меси.
Сам светецът Илия за път си поправя колата.
Пее дворът и виждам каскета на дядо провесен
как накланя на юг хоризонта и идва дъгата.
Баба с наръч от букови клони на пейката сяда ...
  305  12  14 
Понякога крилете ни са в нас
и спят като стъбла опитомени.
Усещаме ги с всяка своя част
как парят в буренясалите гени.
Как стържат като гвоздеи на кръст, ...
  166  10 
За да летиш, крила не са ти нужни,
тъй както няма нужда от очите,
за да запалят залез теменужен
слепците с длан и с длан да го обичат.
Когато тича куцият по слога, ...
  167 
Аз не знам в този свят как да хвана пътека
(и затварям очи, и се хващам за лъч).
Бог е спирал и тук, но сега е далеко,
и звездите са дом – но за само веднъж.
А животът е шир – колко много животи. ...
  173  12 
Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години - а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
  610  25  30 
Когато няма път и ветровете са се свили до вратата,
когато всички земни дъждове ще се изсипят върху нас,
а дните са хралупите, в които си прегризваме крилата,
защото да политнеш е отричане от сигурния час,
когато през часовника се сипе изобилие от пепел, ...
  144 
Прибирам си думите. Там, откъдето са те,
небето е толкова близо, че свършва земята.
Понякога литва крилото на къщно перде,
но силният гръб на изгрелия ден го намята.
И думите само ограждат безбрежния цвят ...
  358  11  17 
Днес е време, когато се свършва земята.
Падат куполи, кули, звезди, Нотр Дам.
Овъгленият ден ветровете намята
и напред продължава, останал без храм.
Може би са въстанали малките ъгли, ...
  312  22 
Върху Южния кръст ветровете изпукват по ставите,
на плещите си стари нарамили залеза нов.
Вие, златни небесни мушици, които се бавите,
разпознахте ли Малкия принц сред безкрая суров?
Той живее на място от няколко крачки изминати ...
  195 
Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед.
Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма ...
  333  12  17 
  491 
***
И е толкова смислено
да броиш пролетта по сметало от живи лалета,
да наричаш земята, която познаваш, по име.
Да не спориш с човека, защото с имота си крета,
обеднял от това да събира и вечно да има. ...
  226  13 
> Летеше твоят шал - препускаше душата
> и подир тебе аз - едно сърце двуного...
>
> Борис Христов
Пролетта е снегът, който има снага на кокиче ...
  553  14  44 
Апостоле, ще помълчим пред теб.
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...
  227 
На България
Тя вече не ражда, но още цъфтят мушкатата
и кърмят звезди, допълзели от свода атлазен.
Не знае дали на гърдите й залезът златен
на другия ден ще осъмне до нейната пазва. ...
  208 
Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко,
от деветото дъно на ада в дванайстия час.
Кой би казал, че точно под него небе светлооко
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас?
Мислех черното в хляба, а хляба – в сърцето изтляло. ...
  311  15  14 
Здравей, тишина! Като цезар на хълбок полегнала,
ти преяде ли днес със солени и сладки слова?
И сега ги преживяш унесено сякаш са земели,
не изровени корени в нашия сух кръговрат.
Запомни със слуха на водата и моята истина. ...
  289  14  10 
Тази нощ слез, небе, в посиняло ядро на снежинка.
Събери своя Бог в тази клетъчна крехка стена.
Аритмично вали, но сърцето без огън не свиквай -
в нажежената кръв се разпукват зърната на нар.
Тази нощ ще мълча всяка своя сълза, всеки ропот ...
  334 
Ако можеха само за малко ръцете човешки
както някога, здраво, игла и конец да държат,
щяха толкова много измислени наши болежки
да се свършват с коравия възел на жива душа.
Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми ...
  291 
Как искам да го няма календарът.
Една безбрежност да си подарим.
Снежинките с финеса на стъклари
да разтопяват празничния грим.
Как искам никой днес да не умира. ...
  239  10  10 
> ...а дъщеря ми – само петгодишна,
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...
  619  23  16 
Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане. ...
  542  13  18 
Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
  659  20  20 
До следващия дъжд земята ще е станала безкрайна.
Щурците мързеливо ще подсвиркват в своя мащерков окоп.
Войната ще е свършила и думата във хляб ще е изтляла.
Червеният трендафил ще е цъфнал върху бабиния гроб.
До следващия дъжд поне една любов на сто ще е успяла. ...
  286  13 
В края на лятото искам и аз да си тръгна,
боса да мина под свода на житния клас.
Сякаш венчило, небето над мен да се смъкне
в кръг от отлитащи птици на верен компас.
Искам да мина по тънкия лед на бостана, ...
  288 
Беше утро. Зелената плът на прозореца спеше
и сънуваше изгрев със цвят на индийски шафран.
Светлината във хиляди златни пайети блестеше
по гърдите на хляба, поръсен с препечен сусам...
Беше утро. От тези, които блестят безпощадно. ...
  401 
- Най-близката звезда е тъй голяма –
върви! И всеки облак ще отстъпи!
- Но как? Та там е Кумовата слама
и въздухът е дяволски безпътен,
а аз съм тежка. В синьото ще грохна – ...
  297  11 
> И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две (Мат. 5:41).
Втората миля започва, където е краят –
стъпил във нищото, тръгваш по Млечния път.
Всички надежди зад теб върху свещи изгарят,
само че всички звезди на небето блестят. ...
  314 
Самотата без глас е, не поглежда нозете.
Не отива за никъде – няма защо.
В образцовия дом, подреден от сърцето,
свиват смело осите бодливо гнездо.
Сто години вали – даже хлябът подгизва. ...
  403  10  13 
Предложения
: ??:??