Път
Влез.Затвори вратата и остани!
Остани завинаги в този дом,
където те чака само любов и топлина.
Остани при мен.Нека двамата заедно
да поемем по пътя на живота
ръка за ръка,
рамо до рамо,
стъпка по стъпка.
Ще вървим заедно напред.Аз няма да съм сама
и ти няма да си сам.
Когато ненадейно на пътя има камък
и аз се спъна в него,
ще бъда сигурна,че ще ме хванеш,
за да не падна.
Когато излезем встрани от пътя и започнем
да вървим по макадама,
то бъди сигурен,че аз ще те придържам да не паднеш.
И зная - когато сме двамата по-лесно
ще открием правилния път без да се изгубим.
Ще излезем отново на него горди и смели,
с вдигнати глави,защото сме двама-
АЗ и ТИ.
И някой ден ще станем повече,
когато дойдат ТЕ-децата.
И тогава няма да се грижим за себе си,а за тях.
Ще ги пазим да не се спънат в някой голям камък,
изпречил се на пътя,да не се наранят,да не ги заболи.
Така ще вървим заедно НИЕ-АЗ,ТИ и ТЕ.
Времето безпощадно ще отнема силите ни
ден след ден,
снегът нежно ще се сипе по косите ни,
докато един ден осъзнаем,
че съвсем сме изнемощели.
Тогава ще се обърнем назад
и ще видим ТЯХ-децата-
колко незабележимо бързо са порастнали.
Ще видим как взаимно се крепят, за да не паднат
и как си подават ръка,когато единият от тях изостане,
уморен от пътя.
И в ТЯХ ще видим сякаш себе си-
същите онези деца,
които преди много години поеха по пътя заедно-
ръка за ръка,
рамо до рамо...
Внезапно ще видим,че пред НАС
има огромна и бърза река-
Реката на Живота.
Нейните води са мътни и бързи,
а по дъното и има толкова много зловещи канари,
които само чакат някой да потъне,
за да го заклещят в коварната си прегръдка.
Тогава ще осъзнаем,че нашите деца
са вече нагазили в реката до колене,
но ще бъдем безсилни...
Бързата вода всеки момент ще ги повлече
и на нас ще ни остане единствената утеха
да се молим да не потънат в реката.
В този миг АЗ и ТИ ще разберем,
че за НАС вече пътят е свършил,
защото годините ни са станали твърде много,
за да търсим нов път,
а старият вече е изминат...
Ще спрем на брега на реката,
ще поседнем за малко
и така ще си останем завинаги...
Ще се превърнем в два бели камъка,
които и след хиляда години
все така ще стоят на брега на реката,слепени един за друг...
во веки веков.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© НЯКОЯ Всички права запазени
