4.07.2011 г., 23:48 ч.
Път
Този път, който лудва в безкрая
и ме пали с горещи очи,
тихо моите болки гадае
и ме води към луди мечти...
Който може дъха ми да вземе
и от него да лумне в пожар,
в този път тръгвам сякаш без време
и ти давам живота си в дар.
И навярно, защото ранява
и ме буди в тревожните сънища,
всяка жажда към теб утолява,
но раздират го остри стърнища.
И защото на теб го нарекох –
само с тебе любов да намеря,
в него всичко човешко отрекох,
но дори да боли, той е верен.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубав стих!
-
Що за понятие е "слаба рима", доматче? Какво представлява "силната рима", че нещо не разбрах?...
-
Хубаво пишеш, няма нужда от някой да ти държи ръката. Поздрави, Дани...
-
хубаво стихотворение ! много ми харесва
ПП: за третата строфа съм съгласна с Томата, че може да се подобри -
Хубав текст, но може да бъде по-завършен.
До втори стих на трета строфа всичко е наред, но после напомня кърпеж. Идеята и поднасянето в първите две строфи биват.
нарекох-отрекох -> слаба рима на думи с еднакъв корен;
но дори да боли, той е вер<u>ния</u>. -> не е ли по-добре така? -
Аплодисменти!!!
-
Пу!
Да искаш да се заядеш за нещо и то да няма за какво! Ама тъй не е кефско!...
Щом такъв сосен критикар като мен остана без дъх, това означава МНОГО!
САМО ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА СТИХА! -
Удоволствие и нежност, браво Дани!
-
Духовна наслада са стиховете ти, Дани!
Коментарът в стихове - на Кр. Дяков, още повече се подчертава въздействието на творбата ти.
Поздравления! -
Този път е отдаване...
-
Дали всеки би предпочел да е раздиран от "остри стърнища" и пак да върви по полето на любовта...? Малко са тези избрали трънливата пътека. Поздрав за прекрасния стих дори с може би философска нотка в себе си.
-
Красив и труден път – луднал в душата...
Пътят на любовта.
Поздрав, Дани! : -
Росица ще грее...
Ще дойда да те искам от Нощта.
Дувар ще скоча. В джама ти ще хлопна.
Във вените завряла е кръвта,
а ти не искаш да си Пенелопи...
Като земя, под конските копита,
разбита си... но си безкрайно жива!
Малка Магьоснице, защо ме връхлиташ?!
Защо, само с мен, си щастлива?!
Моите друми все са трънливи.
В очите - аязмо се спират.
Не искам на думи да бъдем щастливи.
Окованите твари умират.
Знам, ще осъмна до твойто възглаве...
На изгрев, целувка ще туря в косиците...
Щом се разбудиш, насън ли, наяве ли,
с бисер ще грее, на врата ти, росицата... -
....и ме води към луди мечти...
чудесно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ако не разбираш доста кристално ясните ми думи, касаещи се до посочената рима, попрочети малко поезия на добри поети.
Ако не знаеш и добри поети за четене, ето, прочети един чудесен стих на една дама, със стилни и силни рими:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=254085