Път
Път пътувам, но спирка не срещам,
към която назад да се върна.
Бърза времето, сякаш усеща –
тебе искам с любов да прегърна!
Ветровете виелици любят
и завръща се бялата зима,
а следите внезапно се губят –
тъй променлив е земният климат!
През стъклото студено ме гледа
с празен поглед априлската вечер.
Как да знае, че спирка последна
ме очаква след пътя далечен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
