Път пътувам, но спирка не срещам,
към която назад да се върна.
Бърза времето, сякаш усеща –
тебе искам с любов да прегърна!
Ветровете виелици любят
и завръща се бялата зима,
а следите внезапно се губят –
тъй променлив е земният климат!
През стъклото студено ме гледа
с празен поглед априлската вечер.
Как да знае, че спирка последна
ме очаква след пътя далечен!