20.04.2017 г., 23:30 ч.  

Път 

  Поезия
461 0 13

Път пътувам, но спирка не срещам,

към която назад да се върна.

Бърза времето, сякаш усеща –

тебе искам с любов да прегърна!

 

Ветровете виелици любят

и завръща се бялата зима,

а следите внезапно се губят –

тъй променлив е земният климат!

 

През стъклото студено ме гледа 

с празен поглед априлската вечер.

Как да знае, че спирка последна

ме очаква след пътя далечен!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??