Apr 20, 2017, 11:30 PM  

Път 

  Poetry
460 0 13

Път пътувам, но спирка не срещам,

към която назад да се върна.

Бърза времето, сякаш усеща –

тебе искам с любов да прегърна!

 

Ветровете виелици любят

и завръща се бялата зима,

а следите внезапно се губят –

тъй променлив е земният климат!

 

През стъклото студено ме гледа 

с празен поглед априлската вечер.

Как да знае, че спирка последна

ме очаква след пътя далечен!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??