20 апр. 2017 г., 23:30  

Път 

  Поэзия
459 0 13

Път пътувам, но спирка не срещам,

към която назад да се върна.

Бърза времето, сякаш усеща –

тебе искам с любов да прегърна!

 

Ветровете виелици любят

и завръща се бялата зима,

а следите внезапно се губят –

тъй променлив е земният климат!

 

През стъклото студено ме гледа 

с празен поглед априлската вечер.

Как да знае, че спирка последна

ме очаква след пътя далечен!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??