Път към дома
Вече много години вървя, път към дома.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така,
вървя с години пътят към дома...
Във студ загъвам се със спомени,
с които никога не се разделям.
Научена съм на посрещане,
не на сбогуване... и оцелявам.
Вървя... есенни листа, под стъпките ми
приплакват, чути от нозете ми.
Безименни са всичките пътеки,
последни стъпки щом поели, отекващи
след вятъра припяват търсещи посоки...
И в зной и пек вървя, понякога се спирам.
Понякога се страхувам, да не изгубя
нишката на времето, компасът на сърцето.
Да не отмина извора, да напоя душата,
и хлябът от ръката на приятел да не отритна...
а да целуна и врага си, да дам и дрехата си.
В посоките, безименни пътеки се изгубват,
и чезнат бавно над хоризонта светлините,
в нозете паднали листа са думите,
изречени, нечути... изплакани и стъпкани.
И само вятърът в нощта, ще помни посоката
на чувствата, ще търси своя пристан.
И утехата, че се срещат пътища и хора.
Но няма никой да узнае, защо се разделят...
на път към дома поели всички хора.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така,
вървя с години пътят към дома...
Във студ загъвам се със спомени,
с които никога не се разделям.
Научена съм на посрещане,
не на сбогуване... и оцелявам.
Вървя... есенни листа, под стъпките ми
приплакват, чути от нозете ми.
Безименни са всичките пътеки,
последни стъпки щом поели, отекващи
след вятъра припяват търсещи посоки...
И в зной и пек вървя, понякога се спирам.
Понякога се страхувам, да не изгубя
нишката на времето, компасът на сърцето.
Да не отмина извора, да напоя душата,
и хлябът от ръката на приятел да не отритна...
а да целуна и врага си, да дам и дрехата си.
В посоките, безименни пътеки се изгубват,
и чезнат бавно над хоризонта светлините,
в нозете паднали листа са думите,
изречени, нечути... изплакани и стъпкани.
И само вятърът в нощта, ще помни посоката
на чувствата, ще търси своя пристан.
И утехата, че се срещат пътища и хора.
Но няма никой да узнае, защо се разделят...
на път към дома поели всички хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
