Вече много години вървя, път към дома.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така,
вървя с години пътят към дома...
Във студ загъвам се със спомени,
с които никога не се разделям.
Научена съм на посрещане,
не на сбогуване... и оцелявам.
Вървя... есенни листа, под стъпките ми
приплакват, чути от нозете ми. ...