Път към дома
Вече много години вървя, път към дома.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така,
вървя с години пътят към дома...
Във студ загъвам се със спомени,
с които никога не се разделям.
Научена съм на посрещане,
не на сбогуване... и оцелявам.
Вървя... есенни листа, под стъпките ми
приплакват, чути от нозете ми.
Безименни са всичките пътеки,
последни стъпки щом поели, отекващи
след вятъра припяват търсещи посоки...
И в зной и пек вървя, понякога се спирам.
Понякога се страхувам, да не изгубя
нишката на времето, компасът на сърцето.
Да не отмина извора, да напоя душата,
и хлябът от ръката на приятел да не отритна...
а да целуна и врага си, да дам и дрехата си.
В посоките, безименни пътеки се изгубват,
и чезнат бавно над хоризонта светлините,
в нозете паднали листа са думите,
изречени, нечути... изплакани и стъпкани.
И само вятърът в нощта, ще помни посоката
на чувствата, ще търси своя пристан.
И утехата, че се срещат пътища и хора.
Но няма никой да узнае, защо се разделят...
на път към дома поели всички хора.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така,
вървя с години пътят към дома...
Във студ загъвам се със спомени,
с които никога не се разделям.
Научена съм на посрещане,
не на сбогуване... и оцелявам.
Вървя... есенни листа, под стъпките ми
приплакват, чути от нозете ми.
Безименни са всичките пътеки,
последни стъпки щом поели, отекващи
след вятъра припяват търсещи посоки...
И в зной и пек вървя, понякога се спирам.
Понякога се страхувам, да не изгубя
нишката на времето, компасът на сърцето.
Да не отмина извора, да напоя душата,
и хлябът от ръката на приятел да не отритна...
а да целуна и врага си, да дам и дрехата си.
В посоките, безименни пътеки се изгубват,
и чезнат бавно над хоризонта светлините,
в нозете паднали листа са думите,
изречени, нечути... изплакани и стъпкани.
И само вятърът в нощта, ще помни посоката
на чувствата, ще търси своя пристан.
И утехата, че се срещат пътища и хора.
Но няма никой да узнае, защо се разделят...
на път към дома поели всички хора.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
