Доскоро бях дете, игриво, закачливо...
Доскоро бях дете - със сълзи в очите...
Доскро в тишината стоях,
съвсем непозната.
Сега вече съм Жена.
Но в Душата има мъгла - мъгла от спомени
по минали неща.
Има студ от потисната емоция...
Скрито вдъхновение
и правилно страдание.
А защо ми е това?
Има Синева, има и Земя!
Толкова е топло у дома.
Тръгвам аз на път -
път към моята Душа.
Търся за подкрепа Смелостта, Силата и Радостта.
Вземам книгата, прегръщам Себе си в огледалото.
И пускам цялата Тъга - да си отиде, както е дошла,
Обичам я, но повече не мога да я стискам.
Чуваш ли?
- Обичам те, Тъга.
Благодаря ти, че беше дошла,
но сега тръгвам по друг път -
пътят на моята Истинска Душа!!!
29.05.2010 година
© Диана Гешева Всички права запазени