20.08.2011 г., 14:19

Път към Душата

705 0 0

 

Доскоро бях дете, игриво, закачливо...

Доскоро бях дете - със сълзи в очите...

Доскро в тишината стоях,

съвсем непозната.

 

Сега вече съм Жена.

Но в Душата има мъгла - мъгла от спомени

по минали неща.

Има студ от потисната емоция...

Скрито вдъхновение

и правилно страдание.

 

А защо ми е това?

 

Има Синева, има и Земя!

Толкова е топло у дома.

Тръгвам аз на път -

път към моята Душа.

Търся за подкрепа Смелостта, Силата и Радостта.

Вземам книгата, прегръщам Себе си в огледалото.

И пускам цялата Тъга - да си отиде, както е дошла,

Обичам я, но повече не мога да я стискам.

Чуваш ли?

- Обичам те, Тъга.

Благодаря ти, че беше дошла,

но сега тръгвам по друг път -

пътят на моята Истинска Душа!!!

 

29.05.2010 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Гешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....