Път към Душата

Aug 20, 2011, 2:19 PM

Poetry » Other

607 0 0

Доскоро бях дете, игриво, закачливо...
Доскоро бях дете - със сълзи в очите...
Доскро в тишината стоях,
съвсем непозната.
Сега вече съм Жена.
Но в Душата има мъгла - мъгла от спомени
по минали неща.
Има студ от потисната емоция...
Скрито вдъхновение
и правилно страдание.
А защо ми е това?
Има Синева, има и Земя! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Път към Душата

Want to read more?

Random works