Доскоро бях дете, игриво, закачливо...

Доскоро бях дете - със сълзи в очите...

Доскро в тишината стоях,

съвсем непозната.

Сега вече съм Жена.

Но в Душата има мъгла - мъгла от спомени

по минали неща.

Има студ от потисната емоция...

Скрито вдъхновение

и правилно страдание.

А защо ми е това?

Има Синева, има и Земя!

Толкова е топло у дома.

Тръгвам аз на път -

път към моята Душа.

Търся за подкрепа Смелостта, Силата и Радостта.

Вземам книгата, прегръщам Себе си в огледалото.

И пускам цялата Тъга - да си отиде, както е дошла,

Обичам я, но повече не мога да я стискам.

Чуваш ли?

- Обичам те, Тъга.

Благодаря ти, че беше дошла,

но сега тръгвам по друг път -

пътят на моята Истинска Душа!!!

29.05.2010 година