14.09.2007 г., 19:04 ч.

Път към любовта 

  Поезия
489 0 2

Отиваш си. Гледам те. Тръгнал си някъде.

А? Пътят ли?  - Той не отива на никъде.

Тогава разбирам. Ти, имал си вяра.

Надежда си имал. Тя, води към рая.

 

Съдбата по дирите бавно се движи.

А! Тя, горката! Оплетена в грижи.

Тогава разбирам. Ти имал си сили,

ръцете ти тежки проблеми надвили.

 

До лявото рамо застанала мисъл.

И цялата мисъл е празна. Без смисъл.

Говори ти нещо. Измислено някога.

Но... някога мина, сега... сме във всякога.

 

До дясното рамо... там има съзнание.

И то е самотно. Навярно... без знание.

Поглежда те строго. Говори. Без глас.

А глас ти си скрил, но... във другото аз.

 

Но... ти май не виждаш. Пред теб какво има?

Без питане взето, от... лютата зима.

Сега то те вика. Надало е зов.

А... нещото... знаеш ли? Това е... Любов.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??