Път към любовта
Отиваш си. Гледам те. Тръгнал си някъде.
А? Пътят ли? - Той не отива на никъде.
Тогава разбирам. Ти, имал си вяра.
Надежда си имал. Тя, води към рая.
Съдбата по дирите бавно се движи.
А! Тя, горката! Оплетена в грижи.
Тогава разбирам. Ти имал си сили,
ръцете ти тежки проблеми надвили.
До лявото рамо застанала мисъл.
И цялата мисъл е празна. Без смисъл.
Говори ти нещо. Измислено някога.
Но... някога мина, сега... сме във всякога.
До дясното рамо... там има съзнание.
И то е самотно. Навярно... без знание.
Поглежда те строго. Говори. Без глас.
А глас ти си скрил, но... във другото аз.
Но... ти май не виждаш. Пред теб какво има?
Без питане взето, от... лютата зима.
Сега то те вика. Надало е зов.
А... нещото... знаеш ли? Това е... Любов.
© Николай Стойчев All rights reserved.
