Път към мъдростта
Дуетен стих - Таня Денева и Таня Мезева
Т. Д. Годините минават неусетно...
Изнизаха се тооолкова лета...
И само ребусът върху лицата ни
от бръчици издава за това...
Разказва приказки, истории смешни...
Друг път пък тъжни... с болка и тъга.
Как борим се с добро и лошо,
грешки, жадувайки любов и свобода...
Т.М. Минават си... така е честно,
завихрени не спират своя ход,
ролетката завъртат безугледно
и сменят се червено с черно в бод.
Дали ще срещнат радост или болка,
късмет, печалба, скръб или тъга,
годините все тичат си на воля,
с желание да стигнат... мъдростта.
Т.Д. Да, мъдростта... Как трудно е обаче!
И кръстът тежък е... едва вървим...
Най-трудно е, когато сам палачът
оказваме се ние в този филм...
Защото всеки сам гради съдбата
С всяка крачка - свой пореден ход.
Дори когато следваш правилата
не винаги успяваш в своя скок...
Т.М. Не винаги, но скачаме, защото
бездействието равно е на смърт.
Безсилието прът е в колелата
на всеки, що избрал своя път.
И нищо че е трудно, нека с вяра
играем филма си – съдба.
А бръчиците... истинска са мяра
за щастие... с духовна красота.
08.04.2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
