19.03.2010 г., 14:44

Път към неизвестността

853 0 0

Препитание в моя град не открих,

затуй раницата нарамих -

и дълъг път поех...

- незнайно къде ще ме води!

Под закрилата на твоя химн,

ще крача по света -

Родино мила, изпълнена

с надежда, че някога ще се завърна!

----

P.S

Вървя по пътеката стръмна

и вярвам, че ще стигна върха...

Уморено е старото тяло,

но звездите нагоре зоват

и сили в себе си намирам

напред да вървя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...