Път към неизвестността

Poetry

852 0 0

Препитание в моя град не открих,

затуй раницата нарамих -

и дълъг път поех...

- незнайно къде ще ме води!

Под закрилата на твоя химн,

ще крача по света -

Родино мила, изпълнена

с надежда, че някога ще се завърна!

----

P.S

Вървя по пътеката стръмна

и вярвам, че ще стигна върха...

Уморено е старото тяло,

но звездите нагоре зоват

и сили в себе си намирам

напред да вървя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0