Път към отсъствието ти

27.07.2010 г., 13:06 ч.

Поезия » Любовна

779 0 4

Вече мога да си измислям улиците,

по които несигурно си вървяла.

Да припознавам ароматите на просторите,

да прескачам птичите сенки

и да чувам скърцането

на отворените прозорци от детството ти.

Насън присядам при входа на лабиринта

от безприсъствени спомени

и наум си броя:

"Тук ме няма - тук е можело да ме има".

Фикциите са винаги по-желани от фактите,

дъгите от дъждовете,

сутрешните маски от уморените вечерни лица,

нагласените стихове от осъзнатите молитви.

Бедноречието ми и то е по-желано,

защото иначе слабостта да те опиша с думи

издайнически ще намигне от стената с графити:

"Словесните форми прикриват безсмислието".

Височината до небето на моето мълчание

се измерва с разстоянието до твоето отсъствие.

По-трудно се сънува стих,

по-лесно се прошепва тишина.

Кога ще съберем в едно непрочетените ни копнежи?

Кога измислицата ще се поклони

пред падналата беззавесност?

Кога ще стане всичко просто и необяснимо?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.