Път към отсъствието ти
Вече мога да си измислям улиците,
по които несигурно си вървяла.
Да припознавам ароматите на просторите,
да прескачам птичите сенки
и да чувам скърцането
на отворените прозорци от детството ти.
Насън присядам при входа на лабиринта
от безприсъствени спомени
и наум си броя:
"Тук ме няма - тук е можело да ме има".
Фикциите са винаги по-желани от фактите,
дъгите от дъждовете,
сутрешните маски от уморените вечерни лица,
нагласените стихове от осъзнатите молитви.
Бедноречието ми и то е по-желано,
защото иначе слабостта да те опиша с думи
издайнически ще намигне от стената с графити:
"Словесните форми прикриват безсмислието".
Височината до небето на моето мълчание
се измерва с разстоянието до твоето отсъствие.
По-трудно се сънува стих,
по-лесно се прошепва тишина.
Кога ще съберем в едно непрочетените ни копнежи?
Кога измислицата ще се поклони
пред падналата беззавесност?
Кога ще стане всичко просто и необяснимо?
© Милко Христов All rights reserved.
