16.06.2023 г., 8:27  

Път към планината

518 1 0

 

 

                                                                         Посвещавам на Писето  

 

                                               Търся  път  към  планината -- 

                                               сочат  ми  го  дървеса.

                                               Вятърът  табели  клати,

                                               блее  някъде  коза.

 

                                               Сухите  треви  треперят,

                                               храстите  дерат  студа.

                                               Млечни  облаци  се  стелят

                                               над  тополи  и  бърда.

 

                                               Като  мрачни  великани

                                               вили  гледат  към  града --

                                               целият  простор  е  кана

                                               и  кънти  отвъд  степта.

                                         

                                               Търся  път  към  планината --

                                               ручей,  куче  и  скала.

                                               Вятърът  табели  клати

                                               на  пропукани  стебла.

 

                                                                 декември  1989 г.

                                                                 гр. Сливен 

  

 

                                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...