16 июн. 2023 г., 08:27  

Път към планината

520 1 0

 

 

                                                                         Посвещавам на Писето  

 

                                               Търся  път  към  планината -- 

                                               сочат  ми  го  дървеса.

                                               Вятърът  табели  клати,

                                               блее  някъде  коза.

 

                                               Сухите  треви  треперят,

                                               храстите  дерат  студа.

                                               Млечни  облаци  се  стелят

                                               над  тополи  и  бърда.

 

                                               Като  мрачни  великани

                                               вили  гледат  към  града --

                                               целият  простор  е  кана

                                               и  кънти  отвъд  степта.

                                         

                                               Търся  път  към  планината --

                                               ручей,  куче  и  скала.

                                               Вятърът  табели  клати

                                               на  пропукани  стебла.

 

                                                                 декември  1989 г.

                                                                 гр. Сливен 

  

 

                                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...