Път от рози
Път вървим, осеян с рози - ароматен и бодлив!
С поредната цигара,
след поредна изневяра.
Бавно в спомени се връщам,
миналото ме обгръща.
Виждам пясъчните дюни -
две деца усмихнати вървят.
Всичко казват си, без думи,
а душите им летят.
Виждам млади хора пред олтара,
с толкоз обич, с толкоз вяра.
С толкова мечти красиви,
тъй усмихнати, щастливи.
Виждам, как те дом съграждат -
ражда им се дъщеря.
Как в живота смело влизат,
хванали се за ръка.
Виждам срещи и раздели,
нежна обич, буйна страст.
Силни чувства, никога не спрели,
виждам всичко, мисля аз...
Виждам, виждам, а видях ли?
Как пропуснах хиляди неща?
С приятели фалшиви,
в плен на грозна суета,
как се давех в океани,
от алкохол, пари, жени…
Как забравих да живея,
толкова красиви дни.
Колко пъти те ранявах?
Колко пъти съгреших?
Колко болка причинявах,
с моят лош характер див!
Виждам, виждам, а видях ли -
затаените сълзи?
Нараненото достойнство,
и самотните ти дни!
Виждам, виждам, а видях ли –
аз през твоите очи?
Страх ме е дори да мисля,
а какво ли виждаш ти?
Но, знаеш ли как днес копнея,
да усещам, че съм жив.
Дори да плача, или да се смея,
Но да съм до теб щастлив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констант Булгара Всички права запазени
