Път от рози
Път вървим, осеян с рози - ароматен и бодлив!
С поредната цигара,
след поредна изневяра.
Бавно в спомени се връщам,
миналото ме обгръща.
Виждам пясъчните дюни -
две деца усмихнати вървят.
Всичко казват си, без думи,
а душите им летят.
Виждам млади хора пред олтара,
с толкоз обич, с толкоз вяра.
С толкова мечти красиви,
тъй усмихнати, щастливи.
Виждам, как те дом съграждат -
ражда им се дъщеря.
Как в живота смело влизат,
хванали се за ръка.
Виждам срещи и раздели,
нежна обич, буйна страст.
Силни чувства, никога не спрели,
виждам всичко, мисля аз...
Виждам, виждам, а видях ли?
Как пропуснах хиляди неща?
С приятели фалшиви,
в плен на грозна суета,
как се давех в океани,
от алкохол, пари, жени…
Как забравих да живея,
толкова красиви дни.
Колко пъти те ранявах?
Колко пъти съгреших?
Колко болка причинявах,
с моят лош характер див!
Виждам, виждам, а видях ли -
затаените сълзи?
Нараненото достойнство,
и самотните ти дни!
Виждам, виждам, а видях ли –
аз през твоите очи?
Страх ме е дори да мисля,
а какво ли виждаш ти?
Но, знаеш ли как днес копнея,
да усещам, че съм жив.
Дори да плача, или да се смея,
Но да съм до теб щастлив.
© Констант Булгара All rights reserved.
