Път предрешен
Не е важно къде си, с кого си...
щом те нося в съня си сега,
хукват мислите, чисти и боси,
да достигнат до теб с любовта.
Гонят вятъра в пясъчни дюни,
и разгъват вълните в море,
палят слънцето в есенни дюли,
китки вият, измислят небе,
съчиняват си песни, танцуват
по дъга с ароматни цветя,
по хлапашки в очите лудуват,
сътворяват си ред чудеса.
Не е важно къде си, с кого си,
щом на завет си в мен приютен,
нямам нужда от точки, въпроси,
тя душата е с път предрешен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
