30.09.2006 г., 16:40

ПЪТЕКА

1.1K 0 4
В сива бездна се намирам аз сега
и не знам накъде трябва да вървя.
Пътеки много има тук!
Но коя е вярна, но коя?
И лутам се сега в таз сива пустота,
и чудя се сега на къде да полетя.
Кажи, приятелю, кажи
не е ли и в живота така,
че никога не знаеш коя е вярната страна.
И луташ се напразно, 
и търсиш ти,
и търсиш ти,
пролуката, която твоят ден ще осветли!
И дните в търсене минават,
и въртиш се все във кръг.
Но пак накрая се оказваш на своя кръстопът! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женя Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...