Sep 30, 2006, 4:40 PM

ПЪТЕКА

  Poetry
1.1K 0 4
В сива бездна се намирам аз сега
и не знам накъде трябва да вървя.
Пътеки много има тук!
Но коя е вярна, но коя?
И лутам се сега в таз сива пустота,
и чудя се сега на къде да полетя.
Кажи, приятелю, кажи
не е ли и в живота така,
че никога не знаеш коя е вярната страна.
И луташ се напразно, 
и търсиш ти,
и търсиш ти,
пролуката, която твоят ден ще осветли!
И дните в търсене минават,
и въртиш се все във кръг.
Но пак накрая се оказваш на своя кръстопът! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женя Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...