Пътека
Не може, ти, вечно, да газиш
по чуждите стъпки в снега.
От мокрото все да се пазиш
и все да си с мокри крака.
На другия ден, като тръгнеш,
не бой се, разривай с копнеж.
И знай, че в дълбоките преспи
освен студ те чака растеж.
Е, вярно, с риск да настинеш,
случва се всичко това,
но щом си проправил пътека -
нищожна е тази цена.
На някои се вижда висока -
спохожда ги тежка съдба.
Цял живот по чуждите стъпки,
от тях самите - нито следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Великов Всички права запазени
И си въобразяват, че правят откртия