13.02.2021 г., 7:38 ч.
Пътека
Не може, ти, вечно, да газиш
по чуждите стъпки в снега.
От мокрото все да се пазиш
и все да си с мокри крака.
На другия ден, като тръгнеш,
не бой се, разривай с копнеж.
И знай, че в дълбоките преспи
освен студ те чака растеж.
Е, вярно, с риск да настинеш,
случва се всичко това,
но щом си проправил пътека -
нищожна е тази цена.
На някои се вижда висока -
спохожда ги тежка съдба.
Цял живот по чуждите стъпки,
от тях самите - нито следа.
© Георги Великов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Смелостта! Понякога е толкова трудно да решим, кое е най-добро за нас...
-
А чуждите правилни ли са? Ех, Пепи, Пепии
Не ми се обяснява. -
А не е ли по-добре в чужди, но правилните? Своя пътека, а ако е грешна?
Чужди споделени или свои самотни? -
Така е, но тегне заблудата...
Непрекъснато откриват чужди стъпки мислейки ги за свои
И си въобразяват, че правят откртия
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
