Feb 13, 2021, 7:38 AM

Пътека 

  Poetry » Phylosophy, Other
247 1 4

Не може, ти, вечно, да газиш
по чуждите стъпки в снега.
От мокрото все да се пазиш
и все да си с мокри крака.

 

На другия ден, като тръгнеш,
не бой се, разривай с копнеж.
И знай, че в дълбоките преспи 
освен студ те чака растеж.

 

Е, вярно, с риск да настинеш,
случва се всичко това,
но щом си проправил пътека -
нищожна е тази цена.

 

На някои се вижда висока -
спохожда ги тежка съдба.
Цял живот по чуждите стъпки,
от тях самите - нито следа.


 

© Георги Великов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Смелостта! Понякога е толкова трудно да решим, кое е най-добро за нас...
  • А чуждите правилни ли са? Ех, Пепи, Пепии
    Не ми се обяснява.
  • А не е ли по-добре в чужди, но правилните? Своя пътека, а ако е грешна?
    Чужди споделени или свои самотни?
  • Така е, но тегне заблудата...
    Непрекъснато откриват чужди стъпки мислейки ги за свои И си въобразяват, че правят откртия
Random works
: ??:??