1.10.2020 г., 12:48 ч.

Пътека към светлината 

  Поезия » Друга
206 6 5

Прегърбен от безкрайните си скърби,
ще мога ли напред да продължа?
Стремежите на някой да е първи,
навяват му душевна празнота.

Оголените есенни дървета
и паднали на купове листа,
напомнят на момичета, момчета,
че няма да заварят топлина.

Красивото ни лято си отиде
и слънцето запъти се на юг,
а някъде, заключен в пирамиди,
неистово желая да си тук.

Безкрайните пътеки извървях
и себе си намерих в тишината.
Житейските си истини прозрях
и с римите достигнах светлината.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??