Пътека към светлината
Прегърбен от безкрайните си скърби,
ще мога ли напред да продължа?
Стремежите на някой да е първи,
навяват му душевна празнота.
Оголените есенни дървета
и паднали на купове листа,
напомнят на момичета, момчета,
че няма да заварят топлина.
Красивото ни лято си отиде
и слънцето запъти се на юг,
а някъде, заключен в пирамиди,
неистово желая да си тук.
Безкрайните пътеки извървях
и себе си намерих в тишината.
Житейските си истини прозрях
и с римите достигнах светлината.
© Димитър Драганов All rights reserved.
