iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
17.09.2013 г., 22:24 ч.

Пътека от миналото 

  Поезия
465 0 3

По пътека вървя, тук за мен непозната,

между къщи отдавна забравени.

Идва есен и всичко се къпе в позлата.

Само спомени има оставени.

 

Стъпвам тихо и слушам. Всеки двор ми нашепва

за живот безвъзвратно отминал.

В тишината от случки леко въздухът трепва,

а дъхът вътре в мен е застинал.

 

В миг се сливам с пейзажа като част от мечтите,

споделени пред мен съкровено.

И със обич синовна ми потичат сълзите.

Всичко тук е до корен свещено.

 

По пътека вървя и се чувствам блажена.

Вятър бавно разрошва листата.

Стискам в шепата пръст, с труд и пот напоена,

и до болка прегръщам земята.

 

 

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??