Пътека от миналото
По пътека вървя, тук за мен непозната,
между къщи отдавна забравени.
Идва есен и всичко се къпе в позлата.
Само спомени има оставени.
Стъпвам тихо и слушам. Всеки двор ми нашепва
за живот безвъзвратно отминал.
В тишината от случки леко въздухът трепва,
а дъхът вътре в мен е застинал.
В миг се сливам с пейзажа като част от мечтите,
споделени пред мен съкровено.
И със обич синовна ми потичат сълзите.
Всичко тук е до корен свещено.
По пътека вървя и се чувствам блажена.
Вятър бавно разрошва листата.
Стискам в шепата пръст, с труд и пот напоена,
и до болка прегръщам земята.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
