iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
Sep 17, 2013, 10:24 PM

Пътека от миналото 

  Poetry
463 0 3

По пътека вървя, тук за мен непозната,

между къщи отдавна забравени.

Идва есен и всичко се къпе в позлата.

Само спомени има оставени.

 

Стъпвам тихо и слушам. Всеки двор ми нашепва

за живот безвъзвратно отминал.

В тишината от случки леко въздухът трепва,

а дъхът вътре в мен е застинал.

 

В миг се сливам с пейзажа като част от мечтите,

споделени пред мен съкровено.

И със обич синовна ми потичат сълзите.

Всичко тук е до корен свещено.

 

По пътека вървя и се чувствам блажена.

Вятър бавно разрошва листата.

Стискам в шепата пръст, с труд и пот напоена,

и до болка прегръщам земята.

 

 

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??