Пътека от рози
Опитах да те следвам. Не успях.
Привличат ме пътеките трънливи,
а в твоя път не никнат нито грях,
ни стръкчета от истини горчиви.
Не мога - бих убила онова,
което ме държи бездънно цяла.
Обичам да се движа по трева,
а твоят път е празна магистрала.
Не е за мен бездушният асфалт,
по-ценни са ми острите бодили -
сред тайните на трудния им свят
да скитам си избрах. И имам сили.
Пътеката е дълга, без предел.
Навярно и оттатък продължава.
Вървя, а пътеводният орел
в небето ми, до точка се смалява.
Кървят издрани босите крака.
Забравили познати коловози,
оставят върху тръните следа -
разцъфнали в зори червени рози.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
