пътеката....!!!
Сега седя сама в тази стая,
на този празен вече стол
и търся капката жарава,
която пари цял живот.
Каква е тази моя участ,
защо са моите сълзи?
Какви са думите "Прости ми",
защо не ги изрече ти?
Нима не чувстваш вече нищо,
нима за тебе всичко свърши,
защо ще те обичам вечно,
защо ми каза "отиди си"!
Нима не вярваш в любовта ни,
нима за тебе беше чужда.
Онази болка нощем пари,
онези твои тежки думи,
и твоите лъжи греховни.
Отиде си от мене,
аз го зная, но въпреки това те искам,
отиде си от тази стая, но всичко твое тука пазя.
И именно в тази стая ти тръгна по безкраината пътека,
онази нашата пътека - ще помня вечно как от нея ме избута
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелчето Всички права запазени
