Пътеката на любовта
Ако си идеш, ще ме заболи…
ако останеш – хвърляш сол във рана.
Не беше лесно с теб да споделим
илюзиите в клетката за двама…
Ако не ме разбираш, явно е,
че думите се блъскат в тежки думи.
Да си оставим спомени поне -
те вечно ще са връзка помежду ни.
И ако срещнеш някой по-добър…
ще ми е хубаво, че си щастлива.
Най-важното е да намерим мир -
животът от сълзите ни изстива...
И се възражда – феникс е от плам,
лети над миналото с дързост лека.
В очи подхлъзне ли се любовта,
намира във съдбата ни пътека…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
