ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
30.12.2014 г., 21:21 ч.

Пътеката на любовта 

  Поезия » Любовна
564 0 2

Ако си идеш, ще ме заболи…
ако останеш – хвърляш сол във рана.
Не беше лесно с теб да споделим
илюзиите в клетката за двама…

Ако не ме разбираш, явно е,
че думите се блъскат в тежки думи.
Да си оставим спомени поне -
те вечно ще са връзка помежду ни.

И ако срещнеш някой по-добър…
ще ми е хубаво, че си щастлива.
Най-важното е да намерим мир -
животът от сълзите ни изстива...

И се възражда – феникс е от плам,
лети над миналото с дързост лека.
В очи подхлъзне ли се любовта,
намира във съдбата ни пътека…

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Twoqta pate4ka neprekasnato ni wodi do nowi poeti4ni krasoti!
  • "И се възражда- феникс е от плам,
    лети над миналото с дързост лека.
    В очи подхлъзне ли се любовта,
    намира във сърцето ни пътека...!"
    Двубоя между думите единствена любовта може да го успокои.
    Весела Нова година след примирие и любов!
    Бъдете щастливи!
Предложения
: ??:??