kina (Ракина Радева)
54 933
18.08.2009 г., 13:10 ч.

Пътеки (2) 

  Поезия
1021 0 21

(продължение)

 

 

Минава парадът на нявгашни дни

през моята стаичка тиха,

със образи мили на хора добри,

що с мене по пътя вървяха.

 

Но има в живота пътеки безброй

и всеки пътека избира,

и тръгва по нея с надежди без край,

по свойта пътека съдбата намира!

 

Пътеката своя сама си избрах,

оказа се стръмна, трънлива - 

там грешки прощавах, самата грешах,

тъгувах, но бях и щастлива!

 

По пътя си стигнах до морския бряг

и чух песента на водите,

една подир друга, във шеметен бяг,

към мене летяха вълните!

 

И спираха кротко на белия плаж,

където стоях възхитена

и галеха с нежна прохлада тогаз

нозе ми, от път уморени.

 

Посрещна ме синьо лазурно небе

и чайките бели в простора,

поисках аз пътят ми тука да спре -

обикнах крайбрежните хора.

 

На този бряг с труд своя дом изградих,

пораснаха в него децата,

със техните радости радостна бях,

от техните болки болеше душата.

 

Във радост и грижи, във болка и труд,

неусетно ми дните летяха,

за колко години - сама не разбрах

косите кога побеляха.

 

Децата си свиха свои гнезда,

всеки своя пътека получи.

Във радост и грижи, на свой ред сега

отглеждат там мойте внуци!

 

Но стига съм пяла за мойта съдба,

сега ще затворя вратата

и, в чантата с няколко вкусни неща,

ще ида да видя децата!

 

 

  

 

 

 

 

 

© Ракина Радева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??