Пътеки (2)
(продължение)
Минава парадът на нявгашни дни
през моята стаичка тиха,
със образи мили на хора добри,
що с мене по пътя вървяха.
Но има в живота пътеки безброй
и всеки пътека избира,
и тръгва по нея с надежди без край,
по свойта пътека съдбата намира!
Пътеката своя сама си избрах,
оказа се стръмна, трънлива -
там грешки прощавах, самата грешах,
тъгувах, но бях и щастлива!
По пътя си стигнах до морския бряг
и чух песента на водите,
една подир друга, във шеметен бяг,
към мене летяха вълните!
И спираха кротко на белия плаж,
където стоях възхитена
и галеха с нежна прохлада тогаз
нозе ми, от път уморени.
Посрещна ме синьо лазурно небе
и чайките бели в простора,
поисках аз пътят ми тука да спре -
обикнах крайбрежните хора.
На този бряг с труд своя дом изградих,
пораснаха в него децата,
със техните радости радостна бях,
от техните болки болеше душата.
Във радост и грижи, във болка и труд,
неусетно ми дните летяха,
за колко години - сама не разбрах
косите кога побеляха.
Децата си свиха свои гнезда,
всеки своя пътека получи.
Във радост и грижи, на свой ред сега
отглеждат там мойте внуци!
Но стига съм пяла за мойта съдба,
сега ще затворя вратата
и, в чантата с няколко вкусни неща,
ще ида да видя децата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ракина Радева Всички права запазени
