16.04.2009 г., 1:58  

Когато си отиде...

1.5K 0 28

Когато си отиде, заваля.

И не престава. Дъжд ще ме удави.

Обидата в сърцето ми преля.

Не идва сън, не идва и забрава.

 

Не моля да се върнеш. Няма път 

обратен – за отминалите чувства.

Но пращам тези думи – да летят,

да те намерят. И дано ги чуеш.

 

Една раздяла идва като крах –

живота преобръща, път затваря...

Когато си отиде, го разбрах.

И бавно-бавно любовта догаря.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасна картина си нарисувала, Ели...
    като песен се лее...
    поздрави за това бижу!!!
    весели празници ти желая!
  • Ти особено цениш нежността и душевната чистота, Маги.
    Радвам се, че я виждаш и в моите стихове. Благодаря, мила!
    ---------------
    Съзнателно се стремя към простота и пределна яснота на изказа, Ивайло.
    Благодаря ти, че го подчертаваш като стойностна черта на стила ми.
    ---------------
    "Изпий ме.
    Аз съм капчица отрова.
    И капчица
    живителна вода"

    Така завършва един мой стих, Весела.
    Ти виждаш само втората ми същност...
    -----------------
    Прочетох, Ваня.
    Много мъдро, много! Добре че се намери повод да чуя това.
    Толкова ми хареса. Ще го запомня. И ще го разказвам...
    Благодаря ти от цялото си сърце!
    -----------------
    Здравей, Сашо!
    Радвам се, че ме четеш.
    -----------------
    Светли Великденски Празници - на всички!



  • Поздрави Ели!
    Весели Великденски празници!
  • Ели,може би не е много редно, но ще те помоля да прочетеш отговорът ми на твоя вчерашен коментар.Мисля, че там още по-добре сам защитила тезата си.Усмихни се и бъди щастлива!
  • Животворни капчици роса си! Бъди!!!
    Весели празници, Елица! С обич!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...