16.04.2009 г., 1:58  

Когато си отиде...

1.5K 0 28

Когато си отиде, заваля.

И не престава. Дъжд ще ме удави.

Обидата в сърцето ми преля.

Не идва сън, не идва и забрава.

 

Не моля да се върнеш. Няма път 

обратен – за отминалите чувства.

Но пращам тези думи – да летят,

да те намерят. И дано ги чуеш.

 

Една раздяла идва като крах –

живота преобръща, път затваря...

Когато си отиде, го разбрах.

И бавно-бавно любовта догаря.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасна картина си нарисувала, Ели...
    като песен се лее...
    поздрави за това бижу!!!
    весели празници ти желая!
  • Ти особено цениш нежността и душевната чистота, Маги.
    Радвам се, че я виждаш и в моите стихове. Благодаря, мила!
    ---------------
    Съзнателно се стремя към простота и пределна яснота на изказа, Ивайло.
    Благодаря ти, че го подчертаваш като стойностна черта на стила ми.
    ---------------
    "Изпий ме.
    Аз съм капчица отрова.
    И капчица
    живителна вода"

    Така завършва един мой стих, Весела.
    Ти виждаш само втората ми същност...
    -----------------
    Прочетох, Ваня.
    Много мъдро, много! Добре че се намери повод да чуя това.
    Толкова ми хареса. Ще го запомня. И ще го разказвам...
    Благодаря ти от цялото си сърце!
    -----------------
    Здравей, Сашо!
    Радвам се, че ме четеш.
    -----------------
    Светли Великденски Празници - на всички!



  • Поздрави Ели!
    Весели Великденски празници!
  • Ели,може би не е много редно, но ще те помоля да прочетеш отговорът ми на твоя вчерашен коментар.Мисля, че там още по-добре сам защитила тезата си.Усмихни се и бъди щастлива!
  • Животворни капчици роса си! Бъди!!!
    Весели празници, Елица! С обич!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...