Пътеките, които ще ни срещнат
ПЪТЕКИТЕ, КОИТО ЩЕ НИ СРЕЩНАТ
Понякога не бива да ми вярваш,
ако ти кажа, че ще си отида –
тъгите са препълнени с коварство.
а аз отглеждам бисер – както мида.
И тишината няма да се случи,
ти – неподготвен, хлътнеш ли у нея.
Навярно ще се върна като ручей
покрай дома ти – за да ти попея.
Понечиш ли водата да нагазиш –
талазът ѝ нозете ти ще милне,
росата ще остави перлен наниз –
най-свидния ми спомен, дълго пазен
за онзи ден, когато бях безсилна
да спра, преди да хлътна в своя залез.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
