Пътеписи по сърцето
Пътеписи по сърцето й раздират
с полегатите мастилени черти
всеки черен, отмъстителен съсирек...
на погребани любови и мечти.
Тя отдавна се научи да пътува
по трънливи и нестоплени земи.
Тя отдавна се научи да сънува...
под небето.
Все под същите звезди.
Тя разбра, че по вървежа ще я знаят
много птици и различни ветрове...
Много кучета бездомни ще я лаят.
ЩЕ я трупат посивели снегове.
ЩЕ полазват по ръцете й сланите,
ще настъпва камънаци и треви.
Ще заспива върху друмите честита.
Все под същите...
Под същите звезди.
Тя запомни, че човекът без крила е,
ако рани по сърцето не болят.
Пътеписите пулсират във кръвта й.
Че човекът е човек, щом е на път!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
