7.04.2016 г., 23:27

Пътешественикът сред звездите

1.6K 3 29

 

Във центъра на Епсилон Колар си -
звездата двойна с "бе" във свойто име.
И синя светлина от мощен квазар
те следва неотлъчно по петите...
Беззъба черна дупка паст раззинва -
ще ви погълне или ще отмине?
Звездите греят със зловещ отблясък
и ронят прах от току-що кремирани...
Космическото пътешествие е странно
Тунели черни космосът отваря. -
Бездънни пропасти в пространството,
където
надава вик последен всяка вяра.
Герой на Данте - ти сега пътуваш -
със мисия в отсечката последна.
За тебе Адът не е под Земята,
а в края на безкрайната вселена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сякаш пътувах покрай черните дупки и звездите, там към безкрая! Поздравления на космическия пътешественик!
  • Благодаря, Анелия!
  • Поздрави за оживялата космическа картина. Търсения, търсения, търсения- дали в космоса или в недрата на земята, дали около или вътре в нас- човек търси. И дано да намери, онова, което търси в "края на безкрайната вселена". Аплодирам!!!
  • Благодаря ви, Рая и Марина! Да ви е хубава новата седмица!
  • По-мрачна картина от тази не съм виждала - ами ние сме си едни епсилончета, че като ни духне някой Квазар - температурата ни ще се повиши до около 16 000 градуса, и ще ни запрати на 400 милиарда километра в някоя Галактика...!!!
    "И синя светлина от мощен квазар
    те следва неотлъчно по петите...
    Беззъба черна дупка паст раззиинва -
    ще ви погълне или ще отмине?"

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...